* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Се прошета мало моме
от сарайот до бавчата,
си загуби чив кондури
от своите бели нозе,
ми се врати опет назад
да ги бара чив кондури;
на път срете лоша срекя,
лоша срекя калугерче:
- Калугерче, посна душо,
кье те питам да ми кажеш:
да не найде чив кондури
от моиве бели нозе?
- Да ти кажвам не веруваш,
да се колнам кье се смееш;
аку найду чив кондури
да се сторам како ними,
да ме носиш на твоите,
на твоите бели нозе!
Се прошета мало моме
от сарайот до бунарот,
си загуби коланчето
от тънката половина;
ми се врати опет назад
да го бара коланчето.
На път срете лоша срекя,
пак ми срете калугерче:
- Калугерче, посна душо,
си загубив коланчето
от моява половина,
да не найде коланчето?
- Да ти кажвам не веруваш,
да се колнам кье се смееш;
аку найду коланчето
да се сторам како него,
да ме носиш на твоята,
на тънката половина!
Се прошета мало моме
от сарайот до дворови,
си загуби герданчето
от своето бело гърло.
Ми се врати опет назад
да го бара герданчето;
па го срете калугерче:
- Калугерче, посна душо
си загубив герданчето
от своето бело гърло,
дан го найде герданчето?
- Да ти кажвам не веруваш,
да се колнам кье се смееш;
аку найду герданчето,
да се сторам како него,
да ме носиш на твоето,
на твоето бело гърло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014