* * *

Момък иска да хване в гора славей - уловил мома

Вървях горе, вървях долу,
че изминах равно поле,
та си настах честа гора,
честа гора ни янбулска.
Във гората птичка пее,
птичка пее, гора люлее -
коня крака заболяха
и моето тънко кръстче.
Слягох от конче, сведох клонче,
сведох клонче, вързах конче.
Че стоях сахат, че стоях два,
стоях два дни, стоях три дни,
стоях тъкмо три недели.
Коня пасе, трева расте,
аз се чудя как да хвана,
как да хвана тази птичка,
да я занеса у дома -
вечер късно да ме приспива,
сутрин рано да ме събужда.
Че се чудих, че се маях,
че се самси пак усетих.
Че си бръкнах в куюн джоби,
че извадих китка ключове,
че отворих мешин дисаги,
че извадих честа мрежа,
че замрежих честа гора,
честа гора ниянбулска
да си уловя красно птиче,
тази птичка хвърковата.
Не улових красно птиче,
най улових златна змия,
златна змия качулата,
качулата, пирпирята...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015