|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък иска да хване в гора славей - уловил мома
Лудо-младо коня стега,
да си иде на манастир,
на манастир светогорски;
да си кара бела свила,
бела свила и червена,
синя бледа богасия;
и да кара девет мъски,
девет мъски със имане,
десетата ситни, дребни.
Па си тръгна низ друмове,
низ друмове, низ широки,
та отиде в пуста гора,
в пуста гора у усое.
У гората пиле пее.
Лудо-младо коня съпре,
да постои, да послуша,
като пее, какво дума.
Постояло мало-много,
мало-много, тъкмо три дни,
тъкмо три дни и три нощи.
Проговори добра коня:
- Фала тебе, лудо-младо,
лудо-младо чорбаджийо,
чорбаджийо, аджамийо,
стига стоя, стига слуша!
Стая три дни, как стоиме -
мои нозе дървя ли са,
очите ми звезди ли са,
сърцето ми камик ли е,
моя душа мъгла ли е?
Леле, варай, лудо-младо,
я си бръкни у товаре,
та извади ситна свила,
оплети я тънка мрежа,
та замрежи гъста гората
и улови сиво пиле!
Не е било сиво пиле,
най е било малка мома!
Локорско, Софийско; лазарска (СбНУ 2/1890, с. 21, № 9; =БНТ 5/1962,
с. 393 - "Лудо-младо и сиво пиле"; =Самодиви. Народни песни. /Подбрал
и наредил Емануил п. Димитров. София, 1926, с. 67 - "Малка мома"; =Бурин-Панайотова,
Сокол иде, с. 62).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|