|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък иска да хване в гора славей - уловил мома
Крена юнак на панагир, леле,
крена юнак на панагир.
Мина гора, мина друга,
трета гора, осенова,
у гората пиле пее,
като пее, чудно пее.
Сопре юнак врана коня,
да послуша й да погледа,
па е гледал много й мало,
много й мало - три години,
кон го нозе заболея,
я юнака половини.
Па изрече врана коня:
- Па си слезни от менека,
па си иди ю гората
да си видиш чудно пиле.
Не е било чудно пиле,
най е било малка мома.
Я лудо й говореше:
- Мари, моме, малка моме,
имаш ли си нещо рода?
Я она му говореше:
- Азе немам нищо рода,
азе имах една баба,
она ми е кажувала,
имала съм едно братче,
турци са го, бре, пленили,
името му Трендафилчо,
я менека Трендафилка.
Тогай са се изпитали
от' са они брат и сестра.
Брезница, дн. Горна Брезница, Санданско; седенкарска (НПЮзБ 1,
№ 310 - "Сестра и потурченото й братче се срещат и познават"); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|