|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома видяла либето си хайдутин
- Я снощи ходих, мале ле,
на студен бистър кладенец,
студена вода да налям,
студена вода, ледена,
ледена, лед поледена.
Налях, мале ле, и тръгнах,
че се назад обърнах;
де гледам, мале ле, че идат
тридесте млади юнака
със три зелени байрака.
И мойто любе там беше,
там беше, мале, видях го,
видях го и го запознах.
И аз се, мале, заднечих
зад едно дърво борово,
борово, бор-дафинево,
дала ме, мале, не види...
Пък той ме, мале, пак видя,
видя, че и ме позна,
и ме на име повика:
"Тодоро, либе тъжовна,
тъжовна и кахъровна,
тъжиш ли, либе, за мене,
както и я тъжа за тебе?!"
"Че тъжа, белки не тъжа,
както ти тъжиш за мене,
така и я тъжа за тебе!"
Българи, Царевско (Ангелова, Р. Игра по огън - нестинарство (Народни
обичай в България), С., БАН, 1955, с. 107); заднечих - надникнала, скрита зад
дърво; дала - дано.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви.Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|