|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Седнала ми е Драганка
на костен гергеф да шие.
Като й шила и пяла,
нагоре не поглеждала.
Кога нагоре погледна.
на клонче седи славейче.
Славей Драганка думаше:
- Драганке, моме хубава,
я хайде да се надпяваме!
Ако ли ти мене надпееш,
крилцата ще ми отрежеш,
крилцата до раменцата.
Ако ли аз тебе надпея,
ръцете ще ти отрежа,
ръцете до раменете.
Седнали да се надпяват,
пяли са два дни и три нощи
Драганка славей надпяла.
Викна славейче да плаче:
- Не ми отрязвай крилцата,
крилцата до раменцата,
че аз си имам рожбички,
рожбички, много мънички.
Завет, Исперихско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|