|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Седнала е Стана мома,
Стано моме, Коладе ле,
в градинчица, под гюлчица,
да си шие шарен пешкир,
шарен пешкир - сгоденишка.
(...)
Той на Стана говореше:
- Ой те тебе, Стано й моме,
хайде да се надпяваме!
Ако ази те надпея,
ще ти заема шарен пешкир,
шарен пешкир - сгоденишка.
Ако ти ме мене надпееш,
ще ми режиш дясно крилце.
Пели ми са, надпявали,
надпявали дор три дена,
надпяла е Стана й мома.
Викна славей, та заплака:
- Ой те тебе, Стано й моме,
не ми режи дясно крилце,
аз ще свия вито гнездо
в градинчица на гюлчица,
ще излюпя пъстри пилци,
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано - на разбуда,
вечер късно - на приспива.
Ой те тебе, Стано й моме,
тебе пеем - Бога славим!
Тръстиково, Провадийско; коледна - на млада годеница (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|