|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Седнала ми е Драгана
у чичовата си градина,
под червен трендафил,
на гергеф пъстро шиене.
Славей над нея хвърчеше
и на Драгана думаше:
- Я мой, Драгано, да пейме,
ако те, мари, надпея,
косата ще ти отрежа,
косата ти до косичнико,
ако ме, мари, надпееш,
крилцата ще ми отрежеш,
крилцата до раменцата,
крачката до коленцата.
Пели са, надпявали се,
малко са, много те пели -
три дни и три вечери,
Драгана надпя славея,
славей над нея хвърчеше
и ми се жално молеше:
- Драгано, моме Драгано,
нещичко ще те помоля,
крачката ми да не режеш,
крилцата да ми оставиш,
да хвръкна, да си прехвръкна
в синьо небе високо.
Драгана дума славея:
- Славейче, малко пиленце,
не ще ти режа крилцата,
крилцата до раменцата,
крачката до коленцата,
мене ми стига хвалата,
дето ще кажат хората -
Драгана надпя славея.
Топчии, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|