|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Облагала се Калина,
со славей пиле да пое.
Ако Калина надпое,
да му отсече крилата,
крилата до рамената.
Ако я пиле надпое,
да й отсече косата,
косата до сам главата.
Пояли три дни, три нощи,
славей я пиле надпоя.
Калина вели, говори:
- Славенце, мило братенце,
не мой ми сечи косата,
косата до сам главата,
защо е грозно без коса,
ти ногу че ме огрозиш -
грозна е мома без коса!
Славенце, мило братенце,
дека се азе оженим,
и тебе, мило, че водим,
все пченица че те храним,
все пченица тригодишна.
Та й остави косата,
не й отсече косата,
косата до сам главата.
Та кога се оженила,
и славей пиле отвела.
Писан му кафез направи,
славето у него тури;
все го пченица хранила,
все пченица тригодишна...
Търновлаг, Кюстендилско (ИССФ 7, с. 315, № 45).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|