|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Славей на дърво пееше,
рано Марийка будеше:
- Я ставай, ставай, Марийке,
бяло си лице измивай,
с бяло го жавре изтривай,
че ела двама да пеем,
да пеем, да се напеем.
Ако ме, Марийке ле, надпееш,
главата да ми отрежеш,
като на пиле Шетровче,
като на агне Гергьовче.
Ако ме, Марийке ле, надпееш,
крилцата да ми отрежеш,
крилцата до раменцата,
а ако те ази надпея,
косата ще ти отрежа,
косата до косичника...
Пели са, надпявали се,
колкото пее славея,
гласеца му се изясня,
колкото пее Марийка,
гласеца й пресипваше.
Тъй пели са дълго, надпявали се,
Марийка славея надпяла
и тогаз се славея примолил:
- Прости ми, прости, Марийке,
че ази имам пиленца,
пиленца, малки славейченца!
Търговище, кв. Въбел (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|