|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Славейче рано ранеше,
рано на дърво пееше,
рано Марийка будеше:
- Я стани, стани, Марийке,
да си лицето умиеш,
с бяло го жувре ти утрий,
че ела двама да пеем,
да пеем, да се напеем.
'Ко те, Марийке, аз надпям -
главата ще ти отрежа,
главата на през челото,
шийката до рубийката.
'Ко ме, Марийке, надпееш,
кончето ще си харижа,
кончето, вихрогончето.
Пели са, надпявали се,
три дни ми дене й три нощи,
надпя Марийка славея.
Славея Марийке думаше:
- Марийке, мома хубава,
не си кончето харизвам.
Средни колиби, Еленско (Стоин-ССБ, № 1754).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|