* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала е малка мома,
мари, моме, малка моме,
ю градинка под ябълка,
да си шие тънко дари,
тънко дари, модно шити.
Както си шие и тъй си пее,
отде я зачу пъстър славей,
отде я зачу и там довтаса.
Отговаря пъстър славей:
- Хайде да се надпяваме,
надпяваме, залагаме!
Ако ли ме ти надпееш,
ще ми извиеш дясното крилце,
дясното крилце, лявото око,
ако ли те аз надпея,
ще ти взема тънко дари.
Надпявали се ден ми, два дни,
ден ми, два дни, тъкмо ми три дни,
надпяла й го малка мома,
натисна го, ше му извива,
ше му извива дясното крилце.
Славей пищи и говори:
- Не ми извивай дясното крилце,
оплети ми пъстър кафез,
ще ме туриш юв кафеза,
ще ме вдигнеш на тавана,
на тавана, над вратата,
аз ще ти пея сутрин рано,
сутрин рано, вечер късно.
Като дойдат женихлите,
че ще викат женихлите:
"Барем мома, барем чудо,
че си има пъстър славей,
да й пее сутрин рано,
сутрин рано, вечер късно!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014