* * *

Мома и славей се надпяват

Славей пее във градинка,
заран рано, вечер късно,
та му никой не разбира,
не разбира, не отбира.
Разбрала му е бяла Неда,
тя славею прговаря:
- Е ти тебе, пиле славей,
като пееш заран рано,
заран рано, вечер късно,
дали е на скъпа скъпия,
или е на мор година?
Отговаря пиле славей:
- Нито е на скъпа скъпия,
нито е на мор година,
най пей да се надпяваме.
Ако ли ме ти надпееш,
да ти отрежа, Недо льо,
косата от бял косатник;
ако ли ме ти надпееш,
ще ми отрежеш, Недо льо,
крилцата до раменцата,
крачката до коленцата.
Пяла Неда, пял и славей.
Славей знае до три песни,
Неда знае триста песни.
Надпяла го бяла Неда.
Славей Неда проговаря:
- Чула ли си, бяла Недо,
чула ли си и разбрала,
заженил се е й силдарят,
булката му от Хисарят,
та е калесал е силдарят,
от Търново бейовете,
от Фелибе бекрията.
Надошли са във Карлово,
изпушкали с тънки пушки.
Избягала злата Куна,
та е хвръкнала долу, долу,
долу, долу, във Имитлийско.
Хабер пращат имитлийци,
хабер пращат на карловци,
да си вземат злата Куна.
Тъй улиса пиле славей,
пиле славей бяла Неда,
не му резна крилца от раменца,
нито крака до коленца.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014