* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала й мома, Дойне ле, Коладе ле,
във градинка, момне ле, Коладе ле,
във градинка под калинка,
да си шие сипан ръкав.
Хем си шие, хем си пее.
Де я съзре сив славейчец,
че си кацна във градинка,
във градинка на калинка.
Със крилца си листца брули,
със калфунче трески дяла.
Де го видя Дойна мома,
плесна ръце да го гони.
Отговаря сив славейчец:
- Не съм дошъл да ме гониш,
най съм дошъл да се схванем,
да се схванем, да се обасим -
ако ли ме ти надпееш,
ще ми режеш дясно крилце,
дясно крилце от раменце;
ако ли те аз надпея,
ще ти режа руса коса,
руса коса от главата.
Схванали се, сбасили се.
Пели два дни, пели три дни -
сив славейчец дрямка дреме,
малка мома дебом дебне.
Та си хвана сив славейчец,
да му реже дясно крилце,
дясно крилце от раменце.
Сив славейчец жално моли:
- Пусни ме, пусни, малка моме -
ще ти вия вити гнезда,
ще ти люпя рани пилци,
рани пилци славейчета,
да ти пеят сутрум рано,
сутрум рано, вечер късно.
Кога дойдат Дойнините,
Дойнините годежници,
зам да рекат: "Блазя, блазя,
блазя, блазя на таз мома,
че си има рани пилци,
рани пилци славейчета,
да хи пеят сутрум рано,
сутрум рано, вечер късно."
Тебе пеем, малка моме,
тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти тва наздраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014