|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Славейче рано пееше,
рано Маринка будеше
и на Маринка думаше:
- Я ставай, ставай, Маринке,
ставай си очите умивай,
ела, Маринке, въз мене,
ний да се двама надпяваме.
'Ко ме, Маринке, надпееш,
крилата да ми отрежеш,
крилцата до раменцата.
'Ко те, Маринке, аз надпям,
косата ще ти отрежа,
косата до косичника,
по пътя ще я разхвърлям,
ще минат катун цигани,
косата ще ти съберат,
ще правят сита струнени,
струнени и копринени.
Голямо Яларе, дн. Русаля, Великотърновско; коледна - хороводна
(Стоин-ССБ, № 1755).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|