|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Седнала ми й, Дойне ле, Коладе ле,
малка мома, момне ле, Коладе ле,
в градинчица под дюлчица
да си шие сипан ръкав,
ем си шие, ем си пей.
Над нея се, бре, виеше,
пъстър славей отговаря:
- Ой те тебе, малка мома,
хайде да се надпяваме!
Ако ти ме, ти надпееш,
ще ми отрежеш дясно крилце,
дясно крилце от раменце!
Ако те аз, аз надпея,
ще ми отдадеш сипан ръкав!
Надпели се - надпяла го й -
малка мома ще му реже
дясно крилце от раменце.
Отговаря пъстър славец:
- Ой те тебе, малка мома,
не ми режи дясно крилце,
(дясно крилце) от раменце,
ще ти изпиля ранях пилца,
(ранян пилца) да ти пеят
вечер късно на лягане,
сутрин рано на ставане!
Потур, Сев. Добруджа - Румъния; коледна - на мома (СбНУ 35/1923,
№ 50 - "Мома и славей"); сипан - пъстър.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|