* * *

Мома и славей се надпяват

Надпявали се мома и славей;
надпявали се обложили се.
Мома облог спечели,
спечели и се разчу.
На славея много домъчня,
наведе глава, не пее.
Мома дума славея:
- Не плачи, птиче славейо,
аз по съм тъжна от тебе,
че ти си имаш гнездо топло,
а аз още си нямам.
Отде си дочу млад Тодор,
той си в гората отиде,
в гората при славея:
- Славейо, меден певецо,
я си запей песен на хубаво,
на хубаво, още на тъжно,
както си пял, кога гнездо свиваш,
гнездо свиваш, пилци измътваш.
Да те чуе млада мома,
млада мома, негодена,
да чуе да се научи,
че таз песен вече ще да пее,
моя булка като стане.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014