* * *

Мома и славей се надпяват

Похвалила се малка мома,
Дивдо ле, момне ле, Коладе ле,
сутрин, вечер по кладенци,
по кладенци, по извори,
пред момите, пред момците:
- Че аз надпявам сив славейчко!
От де я зачу сив славейчко,
кат я зачу, каил не би:
- Та коя й тази, дето се хвали,
сал да си дойде, да се надпеем,
че тя мене, ако надпее,
да ми вземе дясно крилце,
дясно крилце от раменце.
Че аз нея ако надпея,
ще и отрежа руса коса,
руса коса от косичника.
Че са отишли у момини,
у момини, у градинка.
Малка мома под ябълка,
сив славейчко вър ябълка,
вър ябълка, вър шибалка.
Че са пели два дни, три дни,
два дни, три дни, три недели,
че надпяла малка мома.
Сив славейчко сън заюсна,
как заюсна, тъй си падна
у момини пъстри поли.
Че го долови малка мома,
ка го улови, тъй го закъса.
Отговаря сив славейчко:
- Ой те тебе, малка моме,
не ми късай дясно крило,
най ме сложи у пазва си,
у пазва си, до сърцето,
да ти пея сутрин, вечер,
сутрин, вечер по седянки,
по седянки, по предянки,
да си предеш тънко дари,
да си дариш коледари,
коледари, сурвакари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014