|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Наклала Ленка седянка
у бащини си дворове;
викнала Ленка да пее...
Дочул я славец из гора,
славец Еленке продума:
- Ленчо ле, младо девойче,
двама да се надпееме!
Ако ме, Ленчо, надпееш,
крилцата да ми отрежеш,
крилцата из рамене
и ноги из коленца.
Ако те, Ленчо, надпеям,
испростор ще ти отрежем
седълци да си направим,
пилците да си отрастем!
Викнала Ленка да пее
и славей из гора зелена.
Надпела Ленка славеца.
Славец Еленке продума:
- Ленчо ле, младо девойче,
аз, Еленко, ще хвръкна,
по зелени гори ще пеям,
твойо име да го споминам!...
Ново село, Видинско (ПСп., кн. 36, 1891, с. 975 - "Еленка
и славей"); седълци - в случая гнездо, място за отсядане.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|