|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Шила е мома сипан ръкав,
под бял ми, червен трендафилец,
кат го е шила, песен пяла.
Отде я зачу пъстрата птичка,
тя на мома проговори.
- Хайде, моме, двете да пеем,
двете да пеем, да се надпеем.
Ако ме, моме, ти надпееш,
ще ми отрежеш пъстрите крилца,
пъстрите крилца, жълтите крачка.
Ако те, моме, аз надпея,
ще ти взема сипан ръкав.
Пели са два дни, пели са три дни,
колкото пее малката мома,
ум изгубва, глас добива.
Колкот пее пъстрата причка,
глас изгубва, ум добива,
че я й надпяла малката мома.
Жално се моли пъстрата причка.
- Ой те тебе, малка моме,
не ми режи пъстрите крилца,
пъстрите крилца, жълтите крака,
а най ме пусни в твойта градинка -
сутрин да пея, да те събуждам,
вечер да пея, да те приспивам.
Тебе пеем, малка моме,
не ти пеем да ни гледаш,
най ти пеем да ни дариш!
Михайлово, Старозагорско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|