* * *

Мома и славей се надпяват

Захвана се Тодорка
със славей да се надпява,
със славей, с песнопойца.
Ако я славей надпей,
косата ще й отрежат,
косата до плитунките,
у село ще я разхвърлят,
цигани ще я събират,
струнени сита ще прават,
из село ще ги продават.
Ако Тодорка славей надпей,
крилцата ще му отрежат,
крилцата до ребърцата,
млади щат булки да купят.
Рано ми рани Тодорка,
буйен си огън накладе,
бистра си вода окачила,
мъжко си дете окъпа,
руса си коса умила,
ситно се, дребно оплела,
на ситни дребни шавета.
Па ми й на чардак възлязла,
на костен гергеф седнала,
ален тестемел да шие.
Като й зашила и запяла.
тугье се славей събуди
и при Тодорка отважда,
и на Тодорка думаше,
че щат му крилцата отрежат,
крилцата до ребърцата.
Славей й се молеше:
- Недей ми ряза крилцата,
крилцата до ребърцата,
че си имам дечица,
дечица дребни славеи,
да си славеи отгледам,
един ще тебе харижа.
Вечер да пее, да те приспива,
сутрин да пее, да те събужда,
за старо време отмяна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014