|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Изникнало ми топола,
под топола, злат извор,
на извор седи Драгана,
на пъстър гергеф шиеше,
шиеше и го пишеше.
Прехвръкнало славейче,
то на Драгана думаше:
- Драганке, моме хубава,
я пей, Драганке, да пеем,
ако те ази надпея,
косата ти ще отрежа,
ако ме Драганке надпееш,
крилата ми ще отрежеш.
Че викна Драганка, запяла,
и славей си надпяла.
- Славейче, птиче малко,
дали криле да ти режа
или, славейче, главата?
Прошка да ти е от мене,
свободно да ходиш и пееш.
Лиляк, Търговищко; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|