|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Седнала ми е Драганка
под дърво, под маслиново,
на кестен гергеф да шие.
Като шиеше, пееше.
Славей високо хвъркаше
и си Драганка слушаше.
Славей Драганки думаше:
- Драгано, песнопойнице,
Драгано, ранобуднице,
я пей, Драгано, да пеем,
да пеем и надпяваме.
'Ко ме, Драгано, надпееш,
Драгано, да ми отрежеш
крилцата до раменцата,
крачката до коленцата.
'Ко те, Драгано, надпея,
Драгано, ще ти отрежа
косата до косичника.
Пели са два дни и три дни,
Драгана славей надпяла
с дванайсет езика.
Килифарево, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|