|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Прехвръкнала пъстра птичка,
че хвърчала долу и горе,
долу и горе по синьо небе,
по синьо небе, над бял облак.
Кацнала е в градинчица
на ябълчица, в Рускината бахча.
Че я зърна Руска мома
от прустчето, през прозорчето.
Че грабнала тънко пръте
да си гони пъстра птичка.
Пъстра птичка на Руска дума:
- Защо ме гониш, защо ме биеш?
Руска на птичка думаше:
- Хайде, птичко, да се надпяваме,
ако ти ме, птичко, ти надпееш -
ще летуваш на главата ми,
а ще зимуваш в пазвата ми.
Ако те аз, птичко, надпея
ще ти отрежа крилцата от раменцата,
краката от коленцата.
Че са пели - надпявали се.
Руска птичката надпяла.
Че й отрязала крилцата от раменцата,
краченцата от коленцата.
Калипетрово, Силистренско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ);
контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|