* * *

Мома и славей се надпяват

Седна мома в градинчица,
Кайне ле, калева, калинчица,
в градинчица ран босилек,
да си шие сипан ръкав.
Ем си шие, ем си пее.
Де я зачу пъстро славейче.
Че си хвръкна, че си кацна,
че си кацна в градинчица,
в градинчица, в ран босилек.
Отговаря пъстро славейче:
- Ой те тебе, Кальо моме,
ай, да се двама надпяваме.
Ако ти мен надпееш,
ще ми вземеш дясното крилце,
дясното крилце с пъстрото перце.
Ако аз тебе надпея,
ще ти взема сипан ръкав.
Пели са два дни,
пели са три дни.
Колкото пее пъстро славейче,
глас присиптява.
Колкото пее Каля мома,
по глас издава.
Надпяла го е мома Каля.
Улови си пъстро славейче
да му вземе дясното крилце,
дясното крилце с пъстрото перце.
Пъстро славейче й се моли:
- Не ми вземай дясното крилце,
дясното крилце с пъстрото перце.
Аз ще седя зиме и лете,
ще ти вия вити гнезда,
ще ти нося дребни яйца,
ще ти мътя пъстри пилци.
Да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано, на ставане,
вечер късно на лягане.
Че ще дойдат добри гости,
добри гости, сватовници,
че ще речат: "Барем мома,
барем чудо!
Как изучи тези пилци,
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано на ставане,
вечер късно на лягане!"
Ой, наздраве, малка моме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014