|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Радке ле, добра девойке.
Радка седи в градинка
под бял червен трендафил,
под морава лиляка,
бял си ръкав шиеше,
хем шиеше й пееше.
Славей над нея хвърчеше,
той на Радка думаше:
- Радке ле, добра девойке,
ха, да се надпяваме -
а ти мене 'ко надпееш,
ще ми отрежеш крилцата.
Пели са, надпявали се,
Радка го е надпяла,
славейче й се молеше:
- Радке ле, добра девойке,
аз имам дребни пиленца,
пилците да си отгледам,
само при тебе ще дойда
крилцата да ми отрежеш.
Радка славейче думаше:
- Мене ми стига хвалата,
дето ще кажат хората -
Радка надпя славея.
Горица, Поморийско; хороводна - великденска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|