|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Седнала е, Дойне ле, Коладе ле,
малка мома, Дойне ле, Коладе ле,
във градинка, на халийка,
та си шие пъстър ръкав,
хем си шие, хем си пее.
Де я зачу славейчето,
славей пищи, отговаря:
- Хайде да се надпяваме;
ако ли ме ти надпееш,
ще ми режеш дясно крилце,
дясно крилце, ляво око;
ако ли те аз надпея,
ще ти режа руса коса,
руса коса пъстър ръкав!
Пели два дни, пели три дни,
надпяла го малка мома.
Скочи мома, улови го
да му реже дясно крилце,
дясно крилце, ляво око.
Славей пищи, отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
не ми режи дясно крилце,
дясно крилце, ляво око,
наприви ми пъстър кафез,
че ме тури на кафеза,
закачи ме над вратата,
над вратата, на тавана -
да ти пея сутрин рано,
сутрин рано, вечер късно.
Кога дойдат сватовници,
да сватуват, да светуват.
Тебе пеем, малка моме!
Червенци, Провадийско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|