* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала е, Дойне ле, Коладе ле,
малка й мома, момне ле, Коладе ле,
във градинка, под ябълка,
да си шие пъстър ръкав.
Хем си шие, хем си пее.
Де я зачу пъстър славей,
отговаря пъстър славей:
- Хайде да се надпяваме;
ако ли ме ти надпееш,
ще ми режеш дясном крилце,
дясном крилце от раменце;
ако ли те аз надпея,
ще ти режа руса коса,
руса коса, пъстър ръкав!
Пели два дни, пели три дни,
надпяла го малка мома.
Скочи мома, улови го,
да му реже дясном крилце,
дясном крилце от раменце.
Славей пищи, отговаря:
- Не ми режи дясном крилце,
дясном крилце от раменце;
направи ми пъстър кафез,
закачи ме зад вратата,
да ти пея сурин рано,
сурин рано, вечер късно,
кога дойдат сватовници!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014