* * *

Мома и славей се надпяват

Драганка ходи из лозе,
из лозе, из бяло грозде.
Славей високо хвъркаше,
високо, та нашироко.
Славей Драганке думаше:
- Драганке, ранобуднице,
Драганке, песнепойнице,
я пяй, Драганке, да пеем,
да пеем и да се глашим.
'Ко ли ме тизе надпееш,
жа ми отрежеш крилцата,
крилцата от раменцата,
крачката от коленцата.
'Ко ли те азе надпея,
жа ти отрежа косата,
косата ти от главата.
Та че са двамка викнали,
викнали, та са запяли.
Пяли два дни, пяли три дни -
не се славея надпява,
не се Драганка предава.
Пяли са цяла неделя,
Драганка славея надпяла.
Славей се жално молеше:
- Драганке, ранобуднице,
Драганке, песнепойнице,
не ми отрязвай крилцата,
крилцата от раменцата,
крачката от коленцата.
Я имам малки пиленца,
да хвъркам, да ги изгледам,
да ходя, да ги изхраня.
Драганка дума славейче:
- Славейче, пиле шарено,
няма нищо да ти сторя.
Стига ми тая награда,
дето жа кажат хората,
че съм славея надпяла!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014