|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Маринка седи в градинка,
в градинка на рогозинка,
на гергеф шити шиеше -
алена рута за мена;
птичите крила със злато,
а слевеевите с коприна.
Хубава песен пееше,
славей в градинка отглаша,
вярно Маринки думаше:
- Мари Маринке, Маринке,
Маринке, мома хубава,
хайде, Маринке, да поем,
дор' се двама надпоем!
Ако ме, Маринке, надпоеш -
дясно ми крило отрежи,
ляво ми око извади!
Аз, ако те надпоя -
дясно (ти) око изваждам,
руса ти коса отрязвам!
Та са кавул сторили;
три дни, три нощи пояли...
Маринка, мома хубава,
колкото пое - пое й се!...
Че си славея надпоя,
ляво му око извади,
дясно му крило отряза...
неуточнено - Изт. България (Блъсков-Градинка, 1874, № 1, с. 4).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|