|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Седнала ми е Милтана
под дърво, под маслиново,
на гергеф везе и пее.
Славей високо хвъркаше,
та на Милтана думаше:
- Я пей, Милтано, да пеем!
Ако ме, мари, надпееш,
крилцата да ми отрежеш,
крилцата до раменцата,
нозете до коленцата;
ако те, мари, надпея,
ке ти отрежа косите.
Пели са два-дни и три-дни,
надпела го е Милтана.
А славей й се молеше:
- Милтано, песнопойнице,
Милтано, ситновезице,
нещо ке ти се помоле -
немой ми режа крилцата,
имам си пилци маленьки,
да хвъркам, да й изгледам.
Простила му е Милтана.
Банско, Разложко (СбНУ 48/1954, № 427 - "Милтана надпяла
славей"); Милтана - вер. от Милкана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|