* * *

Мома и славей се надпяват

Сама й мома град градила,
дойла, дойла, дойла,
два ябъла преградила,
трета дюлка посадила.
На дюлката славей пее,
славей пее, думи дума:
- Мари, моме песнопойке,
айде двама да поеме,
да поеме, надпяваме,
ако азе теб надпея,
ще ти отрежа руса коса;
ако мене ти надпееш,
ще ми отрежеш бързи крилца,
бързи крилца до раменца.
Че поели, надпявали,
надпяла е малка мома.
Славей пее, думи дума:
- Мари, моме песнопойке,
не ми режи бързи крилца,
бързи крилца до раменца,
най ми извади двете очи,
двете очи черешови.
Отговаря малка мома:
- Не ти искам бързи крилца,
бързи крилца до раменца,
мен ми стига тази слава,
че съм славея надпяла!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014