|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Изхвръкнала е, Дойне ле, Коладе ле,
пъстра птичка, момне ле, Коладе ле,
че ми хвърча два дни, три дни,
два дни, три дни, три недели.
Къде я видя сиво орле,
как я видя, тъй я погна,
че я вкара в момин дворец,
в градинчица, под дюлчица,
под дюлчица, в ран босилек.
Провикна се сиво орле:
- Ой те тебе, малка мома,
я ми изкарай пъстра птичка,
да си изям бяло месце,
а на тебе - пъстри перца.
Да ги виеш вити венци,
да ги даваш на момците,
на момците по чешмички.
Отговаря пъстра птичка:
- Не ме изкарвай, малка моме,
ще си извия вито гнездо,
ще си снеса дребни яйца,
ще си излюпя пъстри птици.
Ще ти пеят сутрин рано,
сутрин рано, вечер късно.
Айдемир, Силистренско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|