* * *

Слънчева женитба

Мама Слънчице думаше:
- Слънчице, мило мамино,
стига си гряло й трептяло,
че изгори мало й голямо,
малките деца в люлчица,
старите баби във къщи,
младите моми на жътва.
Слъчице майно думаше:
- Как да не грея, майно ле,
аз грея, грея на небе,
а пък Грозданка мома хубава,
тя грее, мила майно ле,
доле на долна земя.
- Слънчице, мило мамино,
и на туй ли да те науча,
направи златна люлчица,
спусни я, мило майно ле,
долу на долна земя.
Всичките моми ще дойдат,
в люлчица да се люлеят,
и Грозданка мома ще дойде
в люлчица да се люлее.
Люлчица ще си прибереш
и Грозданка при теб ще дойде,
на теб невяста да стане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014