* * *

Слънчева женитба

- Нани ми, нани, бял камък,
дано ми станеш рожбица,
рожбица, та момиченце.
На Бога ще те кръстиме,
на Бога, Боже, - Добранка,
на мама ще те харижем.
Че й чу Господ молбата,
че й даде рожбица,
рожбица, та момиченце.
На Бога са го кръстили,
на Бога, Боже, Добранка.
Расла й Добранка, порасла,
станала й на девет години,
хубава като Слънцето,
греела като Месеца.
Добранка дума майно ле:
- Майно ле, мила майчице,
станало й девет години,
никъде не съм излязла,
Слънце не ме й огряло,
Месец не ме й огрявал,
и аз искам, мамо, да изляза,
на костен гергеф да шия,
при моми и при ергени.
Че я мама й пуснала
на висок чардак да седне,
на костен гергф да шие.
Като й зашила, запяла,
с нейни верни другарки.
Тогаз Слънчице я й видяло,
Слънчице кат' я видяло,
три деня гряло и трептяло.
Мама Слънчице думаше:
- Слънчице, мило, мамино,
стига си гряло, трептяло,
изгори мало й голямо,
малките моми в Романя,
младите ергени в Добруджа,
старите баби в селото,
сиромаси по людските ниви
и малките деца в люлките!
Слънчице дума майно ле:
- И аз ходих, мамо, и аз ходих,
в долен свят, в долен вилает.
Там видях, мамо, там видях,
една ми мома, мамо, хубава,
като Месеца е хубава,
като Месеца е пъргава.
Кон' ми я, мамо, не земите,
ни ще се женя, ни годя!
Мама Слънчице думаше:
- Слънчице, мило мамино,
че как да ти я вземеме,
като е долу в долен свят,
в долен свят, в долен вилает,
а ние сме, мамо, горе,
в горен свят, горен вилает?
Слънчице дума пак мами:
- Майно ле, стара майчице,
и туй ли да те науча?
Да спусне Господ три люлки,
три люлки, три полюлейки
и да се виком провикне:
"Да върви мало й голямо,
за здраве да се полюлей!"
Тогаз Добранка ще дойде,
и като я люшнете -
в небеса ще я вземите.
Че спусна Господ три люлки,
три люлки, три полюлейки,
да върви мало й голямо,
за здраве да се полюлей.
Ах, че Добранка отишла,
за здраве да се полюлей.
Като на люлка седнала
и в небеса я занесли,
там са я на Слънце оставили.
Една е вечер преспала,
сутринта, като й станала,
вземала съдове да мий,
счупила й една паница.
Ах, че се скара свекърва й,
викнала й Добранка, заплакала:
- Стори ме, Боже, престори
на каква - годе гадинка -
през комина да си изхвръкна.
Кат се й Добранка канила,
канила й да прехвръкне,
свекърва й с ножица щипнала,
Добранка на лястовица станала
и си през комина хвръкнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014