* * *

Слънчева женитба

Макя плете хубава Янинка,
ем я плете, ем я тийом учи:
- Леле, щерко, хубава Янинко,
кога ойдеш на свекрови двори,
да говееш свекор и свекърва,
да говееш зълви и девери,
да говееш чичи и стринаи,
да говееш Маркоте юнака,
да говееш, дума да не думаш,
да говееш девет дена време.
Оно било девет дена време,
ной се помле девет годин време.
Кога ойде на свекрови двори,
говеяла свекор и свекърва,
говеяла зълви и девери,
говеяла чичи и стринаи,
говеяла Маркоте юнака,
говеяла, та му не думала,
говеяла девет годин време.
Ка настана десета година,
проговори Маркоте юнака:
- Думай, море, немице Янинко,
думай, мори, непродумала би,
яли думай, я друга че тражим.
Че идем на Сарая града
до доведем бърза Сараевка!
Она трае, нищо му не дума,
само му се леко преклянуе.
Набра Марко китени сватове -
кон до коня, юнак до юнака;
па си пойде на Сарая града
да си тъкми бърза Сараевка,
да си тъкми и да я доводи.
А що беше Янина свекърва:
- Таком Бога, хубава Янинко,
я си земи две стовни зелени,
та си иди на чешми шарени,
та донеси вода от Ивера,
та се умий и ситно оплети,
па увлезни у хладни зевници;
та соблечи модро и морово,
та облечи ситно и свилено
и натурай безцено каменье,
па увлезни у мала градина,
та набери до две росни китки,
та ги заткни оди двете страни,
па застани насред равни двори
да си сретнеш китени сватове.
Послуша я хубава Янинка,
та си взема две стовни зелени,
та си ойде на Ивер на вода,
та донесе вода от Ивера,
па се уми и ситно оплете,
па увлезна у ладии зевници;
та соблече модро и морово,
та облече ситно и свилено,
па натура безцени каменье,
та си светна като ясно Слънце.
Па увлезна у мала градина,
та си набра до две росни китки,
та ги заткна оди двете страни,
па застана насред равни двори
да си стретне китени сватове.
А що беше Марко, млади Марко,
он утъкми бърза Сараевка,
утъкми я Марко, поведе я.
Ка минаха през гора зелена,
ка наеа през поле широко,
проговори бърза Сараевка:
- Таком Бога, два млади девера,
що се сияй доле вов полето?
Дал' е вода, или е войвода,
ил Месецо у затока зашол?
Проговара два млади девера:
- Ни е вода, нито е войвода,
ни е Месец у затока зашол,
нало са ми Маркови дворове -
това си е немица Янинка,
щото свети като ясно Слънце.
Проговори бърза Сараевка:
- Она свети като ясно Слънце,
та не могла Марко да угоди,
та азе ли на Марко че сгодим?
Ка ойдоха дома на дворове,
напреж върви Марко младоженя.
Проговори Марко, млади Марко:
- Пома' Бог ти, немице Янинко!
Она трае, нищо му не дума,
саде му се лепо преклянуе.
А по него всичките сватове.
Назад върви бърза Сараевка,
проговори бърза Сараевка:
- Пома' Бог ти, немице Янинко!
Отговара хубава Янинка:
- Дал бо' добро, бърза Сараевко,
бърже думаш, бърже че се върнеш!
Ка я дочу Марко, млади Марко,
па си бръкна у свидни джепове,
та извади сос шаки жълтици,
та хариза хубава Янинка.
На девери потийом говори:
- Таком Бога, два млади девера,
скоро бърже, два млади девера,
да върнете бърза Сараевка -
мене че е хубава Янинка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014