|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Че спусна Господ, че спусна
дур три ми люлки сребърни -
да се люлеят хората,
да се люлеят за здраве.
Люляло се мало й голямо,
дошло ми ред за Драгана.
Тръгнала тъй да се люлей;
слугини пътя метяха,
робини скути вдигаха
и над глава й хвъркаха
дур два пауне паунци -
Драгани сянка правеха.
Седнала Драгана в люлките,
седнала тъй да се люля;
еднъж се, два залюляла,
че вдигна Господ люлките,
Драгана остана в люлките...
Драганината майчица,
тя на Драгана думаше:
- Драгано, мила мамина,
ако те зъмнат за робиня,
хубаво да им робуваш;
ако те зъмнат за снаха,
хубаво да им слугуваш -
три днички да си говееш!
Драгана не отбира три днички,
Драгана отбрала три годин.
Три годин, холам, говяла,
тръгнала тъй да венчава,
горели свещи, изгорели,
дур пръстите пламнали.
Драганината кумица дума:
- Драгано, мойта кръстница,
като си няма-немица,
та не си сляпа-слепица.
Валя Драгулуй - Румъния (Юфу, Зл. Български народни песни от
селата Кяжна и Валя Драгулуй - Румъния. С., БАН, 1991, № 76 - "Драгана вдигната
с люлки"). Последният сегмент е непълен.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|