|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Посади Стоян ябълка
на върха на планината,
кат я садеше и редеше:
- Расти, ябълко, порасти,
голямо дърво да израстеш,
да цъфтиш девет години,
да цъфтиш, пък да не вържеш,
на десетата да цъфнеш,
да цъфнеш и да завържеш,
едничко зърно на върха
и то зелено да падне!
Мене ме е мама тъй клела:
"Расти, Стояне, порасти
и се хубаво задоми,
за рожба да си петимен,
едничка рожба да имаш
и тя да е рожба момиче!"
Мама му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
кълни, Стояне, не кълни,
как да ти кръстим детето?
Стоян мама си думаше:
- Грозданка е име най-грозно,
най-грозно и най-омразно!
Расте Грозданка порасте,
мама й не я е пущала,
не с овци, не с говеда,
не сутрин рано за вода.
Грозданка й се молеше:
- Пусни ме, мамо, пусни ме,
бари в малата градинка,
цветето да си полея,
полея, да го разсадя.
Мама й я е пуснала
цветето да си полее,
цветето да си разсади.
Бре, кат я видя Слънцето,
три дни на нея греяло,
греряло, не залазяло,
на четвъртия е залязло.
Мама му дума Слънце:
- Слънце, мило мамино,
къде си, мама, ходило,
ходило, не захождало?
Изгори, мама, изгори
дребни дечица в люлчици,
стари жени по нивя
и стари хора по лозя.
Слънчице дума мамо бе:
- Да видиш, мамо, да видиш
на долна земя, мамо,
какво момиче аз видях -
Стояновото момиче.
Как да сторим, направим,
Гроздана да си земнем?
Мама му дума:
- Да станем, мамо, да станем
рано на Гергьовден,
да спуснем златна люлчица
в Грозданкините дворове.
Всички хора ще дойдат
за здраве да се люлечт,
Грозданка от вкъщи ще излезе
и тя в люлчица ще влезе
и ти я, мамо, издигни,
право при нас да дойде.
Слънчице, като Грозданка повдигна,
майка й я сладко нарежда:
- Грозданке, мила на мама,
да говееш девет години
на свекра и на свекърва,
и на святото Слънчице.
Говяла Грозданка девет години,
Слънчицето й се разсърди,
че е Грозданка няма.
Отишло друга булка да търси,
търсило и намерило,
и отишли да се венчават,
на булка се було запали,
булката рекла Грозданки:
- Ако си няма немица,
не си сляпа слепица!
Тогаз Грозданка продума:
- Аз не съм няма немица,
не съм сляпа слепица,
пък ти цъцриш кат лястовица...
Вълчовци, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ); краят преразказан "И
булката изхвръкнала кат лястовица от черквата, а Грозданка останала при Слънчицето.".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|