|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Хубава била Гергина,
Слънце надминавала,
Месец надделявала...
Чуди се Слънчо, мае се
как да Гергина погуби,
че спусна люлки ковани
сред тиха бяла Дунава.
Всички се народ люлели,
люлели се моми и момци,
ред дошло и на Гергина,
седнала Гергина в люлката,
люшна люлка, залюля,
че се синджири изскъсали...
Падна Гергина в Дунава,
викна Гергина да плаче:
- Няма ли кой да ме извади
от тази бяла Дунава?
Откъде я зачу тате й,
до брега стигна, спря се,
порони сълзи, върна се;
откъде я зачу бате й,
до брега стигна, спря се,
порони сълзи, върна се.
Откъде я зачу либе й,
до бреха стигна, и спря се,
порони сълзи, хвърли се
и си Гергина извади!
неуточнено - Старо село и Нова Черна, Тутраканско; лазарска (Иванова,
Йорданка Петрова. Автентичният песенен български фолклор от община Тутракан. Тутракан,
2001, № 102); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|