|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Прочула ми се Драганка,
че била толкоз хубава - (2)
Слънцето осветлявала, (2)
Месеца надбелявала, (2)
звездите надгрявала. (2)
Че Господ каил не стана, (2)
че спусна Господ две люлки, (2)
две люлки, две позлатени (2)
да се люлеят за здраве. (2)
Люляли мало й голямо (2)
и на Драганка ред дошло. (2)
Мама Драганка думаше: (2)
- Драганке, къзъм Драганке, (2)
не се качавай, Драганке, (2)
тез люлки за теб спуснати. (2)
Драганка мама не слуша, (2)
че се й качила Драганка, (2)
че Господ каил не стана, (2)
че дръпна Господ люлките.
Тръница, Провадийско; хороводна (СИБ 2, № 929 - "Хубава
мома надгрява Слънцето, Месеца и звездите").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|