* * *

Слънчева женитба

Станала е мома рано в неделя,
под планина, по друмнина,
грабнала е бели бакъри,
че е преплела кръстова плета,
че прекрачи кръстова плета,
че е отишла на чешмата.
Наляла е бели бакъри,
че се огледа над водата,
сама се е мома харесала,
харесала, почудила:
- Колкото съм белашка,
да съм малко черноока,
я турците щях да разтурча,
я българи - да потурча!
Отде я зачу ясно Слънце,
че забрави да заседне,
че ми гряло два дни, три дни,
два дни, три дни, цяла неделя,
че изгори де що има,
де що има, де какво има -
старите баби по бостани,
малките деца във люлките,
малките моми по чакъми.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014