|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Имала й мама, имала
една дъщеря Драгана.
Не била твърде хубава,
най била твърде работна,
Слънцето надминавала,
Месеца надвишавала,
пред Бога прегрешавала.
Де стоя Господ, че търпя,
не можа вече да търпи,
че спусна Господ, че спусна,
три люлки, три полюлейки,
за здраве да се полюлеят.
Люля се мало и голямо,
и на Драганка ред дойде.
Седна Драганка у люлките,
че се люлката разключи,
метна Драгана у морето.
Плува Драганка и плака:
- Боже ле, Боже миличък,
нямам си нийде никого,
да дойде, да ме извади?!
Бог на Драганка думаше:
- Викай, Драгано, майка си,
да дойде, да те извади!
- Не мога, Боже, да викам,
косата ми се й завила
на бял на червен трендафил!
Топчии, Разградско; великденска (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|