|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Имала й мама, имала й
една дъщеря Драгана.
Не била твърде хубава,
най била твърде работна,
Слънцето й надминавала,
Месецо й надвишавала,
пред Бога прегрешавала.
Чуди се Господ, мае се,
какво хубаво да даде,
как да си земне Драгана.
Че даде Господ, че даде,
три люлки, три полюлейки
на самин ден, на Гергьовден -
за здраве да се люлеят.
Всичките наред люлява,
всичките, все хубавите
и на Драгана ред дойде,
ред дойде да се люлее.
Кат се Драгана възседна,
дръпна ми Господ люлката,
че се люлката разключи,
падна Драгана у морето.
Косата й се завила
на бял, на червен трендафил,
на ален катмер карамфил,
на росен, дребен босилек.
Викна майка й да плаче:
- Драгано, къзъм Драгано,
не беше твърде хубава,
най беше твърде работна,
ако те имат за дъщеря,
три дена да им говейш;
ако те имат за снаха,
три годин да им говейш!
Топчии, Разградско; гергьовденска - хороводна и на люлките (Архив
КБЛ-ВТУ); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|