|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Откак се роди Мария
навънка не бе излязла -
Слънцето да я не види,
вятърът да я не духне.
Гато се брат й женеше,
тогава вънка излягла,
през праг му вода поляла,
с бял го пещемал дарила.
Отде я видя Слънцето,
че се бе Слънце запряло
на Мариини дворорове.
Че ми е гряло, пекло
три деня, холан, три нощи.
Никой се холан не сети,
кълманата се сетила
и на Мария думаше:
- Влези си вътре, Марийо,
да ми си зайде Слънцето.
Че си е вляла Мария
и ми си зайде Слънцето.
Светлен, Поповско (Архив ЕМ-Русе).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|