|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Мама Слънчице думаше:
- Слънчице мило, мамино,
защо се толкоз забави,
тридните за ден направи -
изгори, мама, изпали
младите булки по нивя,
малките деца в люлките,
старите баби у село,
младите моми в румане.
Слънцето дума мами си:
- Седял съм, мамо, гледал съм
двама се братя деляха.
Добра се дялба делява
златото с крини мереха,
среброто с кантар теглява,
а на майка си даваха
людските пусти дараци -
да влачи, да се прехранва.
А на сестра си даваха
людските пусти стърнища -
да жъне, дреб да прави.
А пък сестра им, майно ле,
Слънцето не я й виждало,
Месецът не я й огрявал.
Ако ми я, мамо, не вземеш,
ще горя, мамо, ще паля
де какво има по света.
Сухиндол, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана със "Слънце
гледа делба на братя".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|