|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Мама Слънчице думаше:
- Стани, Слънчице, ела си,
че изгоряха Слънчице
младите моми в Руманя,
младите момци в Добруджа
и косачи в ливади
и малки деца в люлчици.
- Как, мамо, аз да си дойда,
като си имам либе Добранка.
Аз грея горе на небе,
тя грей долу на земя,
тя ме Добранка надгрея.
Кажи ми, мамо, научи,
как Добранка да си взема,
като съм горе на небе,
Добранка долу на земя?
Мама Слънчице думаше:
- И туй ли да те науча?
Я стани рано на Гергьовден,
спусни люлки на земя,
тогаз се момите за здраве люлеят,
и Добранка ще дойде,
ще дойде да се полюлей.
Кат се на люлката качи,
люлка вдигни в небето.
Тъй ще си вземеш Добранка!
Станчов хан, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|