|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Денка е рано ранила,
рано ми, рано в събота,
че си й главата умила,
маня я тънко плетеше,
още я хитро учеше:
- Денке ле, холам, Денке ле,
нещичко ще ти заръчам,
сакън, да си ме слушала!
Кога те, холам, заведат
на Стоянови дворове,
хубаво хатър да гледаш,
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери -
все по три годин да говейш,
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери,
на млад Стояна - година,
година и половина!
Денка си й майка слушала,
както я хитро учила.
Хубаво хатър гледала
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери -
по три им годин говяла,
на млад Стояна година,
година и половина...
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, холам, Стояне,
каква е тази работа -
булката й няма-немица,
като си на нас говее,
оти на нас не дума?!
Стояне, я парясай я,
да те за друга сгодиме,
сгодиме и ожениме,
за друга, за по-хубава -
и нея Денка думали,
за лелинта й дъщеря!
Стоян майка си послуша,
че са Стояна сгодили
за друга, за по-хубава,
за лелинта й дъщеря,
и нея Денка думаха...
Повдигна сватба голяма,
че са за булка отишли,
взели я и завели я,
взели са да ги венчават.
Денка на сватба отишла;
като си булка венчават,
Денка й свещи държеше,
свещите горят, догарят,
Денки ръцете изгарят.
Булка под було продума,
булка под було червено:
- Денке ле, ортакиньо льо,
като си няма-немица,
че не си сляпа-слепица,
та ти ръцете изгоряха?!
Тогиз се Денка обади:
- Аз не съм няма-немица,
нито съм сляпа-слепица,
най съм майка си слушала,
както ме й хитро учила:
"Хубаво хатър да гледаш
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери -
три годин да им говея,
на млад Стояна - година,
година и половина!"
Че тогиз са венчели
булката с същия девер,
Стоян със Денка венчели...
неуточнено, Сливенско (СбНУ 22-23/1906-1907, с. 66, № 43 - "Стоян
и Денка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|