|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Имала мама имала
до една щерка Добринка.
Тя била твърде хубава,
нийде я мама не пуска -
нито с момите на хоро,
нито с булките на черква,
Слънцето и Месечината,
уроки да га не хванат.
Един ден - света неделя,
Добринка вънка седнала,
на сянка под хасмалъка.
Отде я съзря Слънце
три дни я гряло, трептяло,
трептяло, не заходало.
Майка му хабер проводи -
по-бърже Слънце да зайде.
- Слънчице, мило мамино,
ти какво стори, направи?
Три дни ми грееш, не зайдиш,
та ми изгори, изгори
ораче в църне угари,
косачи в росна ливада,
жътварче по чакъмето,
булките по синорето.
Слънчице дума на майце си:
- Мале ле, стара майчице,
да знаеш, мале, да знаеш,
каква си мома я видях -
долу ми на долна земя,
я грея горе в небето,
тя грее долу на земя.
Какво да сторим направим,
Добринка, майко, да вземем?
- Не може, сино, не може
жив човек на небо да вземем.
Слънчице тъжно, кахърно
ни яде, още ни пие,
нито ми ясно светеше.
Слънчова майка думаше:
- Почакай, Слънце, потърпи,
да дойде, сине, Великден,
Великден - личен Гергьовден,
ще спуснем златни люлчици,
цяло ще село да дойдат
за здраве да се полюшкат.
Златни щем люлки да вдигним
и ще Добринка да вземем.
Га дойде ден Великден,
Великден, личен Гергьовден -
златни са люлки спуснали.
Цяло е село отишло,
за здраве да се полюшка.
Добринкината майчица
и тя Добринка заведе.
Първом я пъти люшнала,
люшнала, не повторила,
златни се люлки вдигнали.
Добринкината майчица
плачеше и заръчваше:
- Добринко, мила майчина,
да идеш, щерко, да идеш
в Слънчови равни дворове,
голям ихтибар да правиш
на Слънчовата майчица,
думичка да хни не прекосяш.
Ага Добринка отиде
в Слънчови равни дворове,
голям е хатър правила
на Слънчовата майчица.
Мълчала, не продумала
цели ми девет години
и пак се Слънчо не отказа,
голяма сватба вдигнали.
Кога ми в черква отишли,
Добринкината калмана,
га им свещите държаше,
га си ръките размени,
че си под було продума:
- Калмано, тенка махрамо,
я ко съм няма немица,
ти да не си сляпа слепица,
та ми булото запали -
булото под венчилото.
Славяново, Харманлийско; гергьовденска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|