* * *

Слънчева женитба

Имала й мама, имала,
една дъщеря Грозданка,
много й била хубава,
много я пази майка й,
да не я види Слънцето,
да не я огрей Месеца.
Че се е задало ден,
ден Гергьовден,
майка й щяла да маже,
и на Грозданка думаше:
- Айде, Грозданке да излезеш,
в нашата малка градинка,
дорде мама замаже.
Грозданка в градинка е влязла,
на гергеф пешкир шиела,
от де я видя Слънцето,
седяло и греяло,
греяло и я гледало.
Дорде майка й замаза
и тя в къщи да влезе.
Грозданкината майчица,
тя на Грозданка думаше:
- Айде, Грозданке, да влезеш,
че се й Слънцето спряло,
спряло и запекло,
че изгори, изгори,
чифчии по нивите,
орачи по ливадите.
Грозданка в къщи си влезе,
тогаз си Слънцето тръгнало
и при майка си отишло.
Майка му го попита:
- Защо се толкоз забави?
Слънцето дума мама си:
- Майко ле, мила майко ле,
да знаеш, мамо, да знаеш,
каква си момя аз видях,
не мога, мамо, без нея.
Майка му дума на Слънце:
- Слънчице, мило мамино,
не се майка ядосвай,
ден иде синко,
ден ми Гергьовден,
ще спуснем злати люлки,
всичките моми ще идат,
за здраве да се люлеят.
Казали и го сторили.
На Гергьовден на деня,
злати се люлки спуснали.
Цялото село излязло,
за здраве да се полюлей.
Най-подир дойде Грозданка,
кат се на люлки качила,
люлките се вдигнали,
и в синьо небе изгубили.
Грозданкината майчица,
тя на Грозданка думаше:
- Ако те вземат за снаха,
три дни да говориш,
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери.
Но нали била високо,
Грозданка не я разбрала,
разбрала девет години.
Кат я Слънцето заведе,
много и била хубава,
ала дума не продумвала.
Всичките помислили,
че тя е няма и глуха.
Девет години минали,
тогава те са решили
Слънцето за друга да оженят.
Грозданка шаферка да стане.
Решили и го сторили.
Взели сватбата да правят,
като в черквата отишли,
Слънцето да се венчава,
Грозданка шаферка сторили,
какво и правила струвала,
булото на булката запалила.
Булката под було продума:
- Мари, няма немице,
не си сляпа слепица,
що ми булото запали?
Тогаз Грозданка продума:
- Как не те от Бога догреша,
и от хора досрамя -
аз става девет години,
на свекър да говоря,
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери,
а пък ти булка под було продума!
Тогаз всичките разбрали,
каква й била грешката.
Булката назад повръщат,
Грозданка със Слънце венчават.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014