|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънчева женитба
Имала майка, имала
една дъщеря Драгана.
Не била твърде хубава,
най-била твърде работна -
Слънцето надминувала,
Месеца надвишавала.
Де стоя Господ, та трая,
не можа вече да търпи.
Че спусна Господ, че спусна
три люлки, три полюлейки -
на сами ден на Гергьовден
за здраве да се люлеят.
Люля се й младо и голямо
и на Драгана ред дойде.
Седна Драгана в люлката,
че се й люлката разключи!
Метна Драгана й у морето.
Плува Драгана и плака:
- Боже ле, Боже, миличък,
няма ли нийде никого
да дойде, да ме извади?
Бог на Драгана думаше:
- Викай, Драгана, майка си,
да дойде, да те извади.
- Не можа, Боже, и да викам,
косата ми се й завила -
на бял на червен трендафил,
на морената люляка.
Разград, кв. Гецово; гергьовденска - хороводна (Архив КБЛ-ВТУ);
контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|